Какво е херния? Как се лекува?

Какво е херния?
Хернията е хирургично заболяване, познато както на традиционната, така и на съвременната медицина. Характеризира се с наличието на тъканен дефект на коремната стена, през който част от вътрешната обвивка (преитонеум) преминава и образува сак, в който в зависимост от анатомичната локализация може да попаднат различни органи от коремната кухина или части от тях . Под популярното наименование „херния” разбраме външната херния на предната коремна стена и слабинната (ингвинална) херния. Тя може да бъде както вродена, така и да възникне през цялата продължителност на човешкия живот. Особено застрашени са хора, които извършват тежка физическа работа и спортисти. Мъжете са по-предразположени към ингвинална, а жените към бедрена (феморална) херния поради анатомичните различия при двата пола. Първична херния на предната коремна стена се среща най-често между долния край на гръдната кост и пъпа, а типичните пъпни хернии са сравнително по-редки и доста често вродени. Херния може да се оформи и в зоната на хирургични разрези на корема, както и след прешестваща операция по повод на същото заболяване, а рядко и след преживяна закрита травма.


Какви са симптомите и усложненията?
Най-честите симптоми са подутина с различен размер в областта на анатомичния дефект, съпроводени с болка и дискомфорт при физическо усилие, които често изчезват напълно при покой и в легнало положение. Подутината често променя рамера си с промяната на положението на тялото и нараства с течение на времето. Възможно е тя да придобие излкючително големи размери, когато заболяването е с голяма давност. Тъй като херниалното съдържимо може да включва различни коремни органи – тънко или дебело черво, оментум, пикочен мехур и др., е възможно пациентите да имат други, най-разнообразни оплаквания от страна на засегнатия орган. Типични при слбинната херния са болката и „мравучкането”, които се спускат от слабинната област към вътрешната страна на бедрото и тестиса. Особено предизвикателна за диагностика е така наречената „спортна” херния. Тя се среща с различна честота при различните състезателни дисциплини, което се дължи на спецификата при натоварването на различните мускулни групи. Симптомите са същите като при слабинната херния, но там често липсва установим дефект както видимо, така и при клиничния преглед. Нелекуваната спортна херня може да бъде причина за неуспешната кариера при атлети, футболисти, хокеисти и др.
Освен че представлява естетичен проблем, хернията влошава качеството на живот и дори може да изложи на риск развитието на професионалните състезатели. Дефектът има сконност към нарастване с времето, което прави по-сложно техническото изпълнение на операцията. Това увеличава и вероятността за възникване на следопреативни усложнения и удължаване на възстановителния период, води до по-лоши козметични резултати, по-продължителена временна нетрудоспособност. Затова усилено се препоръчва планирането и извършването на оперативно лечение в кратък срок след поставяне на диагнозата.
Най-опасното усложнение на нелекуваната херния е нейното заклещване. То се характеризира с появата на силно болезнена подутина в областта на херниалния дефект, която не изчезва нито при покой, нито при опит да бъде репонирана от самия пациент. Заклещването остро прекъсва кръвоснабдяването на включения в нея коремен орган, което може да доведе до неговото загиване и необходимостта от извършване на високорискова коремна операция по спешност. При поява на този симптом, пациентите трябва незабавно да потърсят квалифицирана хирургична помощ!


Как се лекува?
Заболяването е известно на медицината още от древността, прилагани са редица нехирургични методи за лечение, които завършват с неуспех. В съвременния свят операцията е единствената възможност за трайно възстановяване на анатомичната цялост и функцията на коремната стена при хернии. Разработени са редица техники за операция с или без поставяне на протеза (платно). Пластиката със собствени тъкани, обаче, постига много ограничен успех при слабинните хернии, а при тези на предната коремна стена е почти неефективна. При голям брой от пациентите, оперирани по този начин, хернията рецидивира, т.е появява се отново, което води до нуждата от нова операция и възможността от следващ рецидив се увеличава значително. Световният стандарт в момента е пластиката с влагане на изкуствена протеза ( платно ) за укрепване и въстановяване на физичните свойства на коремната стена. Поставянето на платното може да се извърши както по класическия, отворен метод с разрез, така и по така наречения „безкръвен ” или лапароскопски метод. Миниинвазивната хирургия се извършва посредством три малки разреза с големина 0.5-1см, което значително редуцира трвматизма на самата операция и имунния отговор на организма. Това води до намаляване на следоперативната болка, ускорява възстановяването и връщането към нормалния ритъм на живот, като същевременно дава и отличен естетичен резултат.


Как протича възстановяването?
Възстановителният период протича различно и често строго идивидуално. След лапароскопска операция, обаче, той е значително по кратък. Спортитстите може да се върнат към лек режим на тренировка през първата седмица, а към обичайното натоварване още до края на първия месец. Пациенти, които не са спортисти или порфесията им не е свързана с тежко физическо натоварване могат да се върнат на работното си място още на втория-третия ден. Обикновено дискомфортът след операцията отзвучава напълно между петия и петнадесетия ден. Усложнения се наблаюдават рядко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*